expert-bg.com
 

Мисъл на деня

“Приятелство, основано на бизнес е по-добро от бизнес, основан на приятелство.”  Джон Д. Рокфелер

Съдебната система в България

E-mail Print PDF
ВЕЩИТЕ ЛИЦА В БЪЛГАРИЯ – EТИЧНИ
СТАНДАРТИ И МЕХАНИЗМИ ЗА КОНТРОЛ
ВЪРХУ ТЯХНАТА ДЕЙНОСТ

ПЪТЕВОДИТЕЛ В СЪДЕБНАТА СИСТЕМА В БЪЛГАРИЯ

Държавната власт в Република България се поделя между законодателна (парламент), изпълнителна (правителство) и съдебна власт.

Съдебната власт има три самостоятелни звена - съд, следствие и прокуратура. Всички работещи в тях юристи - съдии, следователи и прокурори, се наричат с общото родово наименование „магистрати".

Магистратите се назначават, повишават, понижават и освобождават от Висш съдебен съвет. Той се състои от 25 души - 11 от тях се избират от парламента, 11 - от съдебната власт, и трима влизат в съвета по право - председателят на Върховния касационен съд, на Върховния административен съд и главният прокурор. Висшият съдебен съвет обаче не е орган с правораздавателни функции (той не е например последна инстанция по дела). Той е висш административен, постоянно действащ орган за управление на съдебната система, който я представлява и осигурява нейната независимост. Заседанията на Висшия съдебен съвет се председателстват от правосъдния министър. Той обаче не е негов член и не участва в гласуванията. По този начин се спазва принципът за независимост на съдебната власт.

Министърът на правосъдието не е част от съдебната, а от изпълнителната власт. Същото се отнася и за полицията (Министерство на вътрешните работи). Понятието „разследващи органи" обаче включва както полиция (разследващи полицаи), така и следователи. Дали разследващият орган ще е полицай или магистрат се определя в зависимост от тежестта на престъплението - само най-тежките се разследват от следователи.

Конституционният съд, макар наречен „съд", също не е част от съдебната система. Той не може да бъде инстанция по дела. Неговата функция е да гарантира, че законите не противоречат на Конституцията на страната. Когато със свое решение той обяви конкретна правна норма за противоконституционна, тя не се прилага, т.е. загубва задължителната си сила за гражданите.

Делата биват по своя вид граждански, наказателни и административни. Административните се гледат от самостоятелни административни съдилища. Административното правораздаване се осъщестява в две инстанции: Административен съд - Върховен административен съд. Гражданските и наказателните дела се гледат в танци и.триинс При това съществуват три вида съдилища - районни, окръжни, апелативни и Върховен касационен съд. Те се подреждат като съдебни инстанции, в зависимост от това от кой съд започва делото като първа инстанция - районен или окръжен. Трета инстанция обаче е винаги Върховен касационен съд. Структурата на прокуратурата следва тази на съдилища. Следователите работят в отдели към прокуратурите.

 

Вещите лица подпомагат органите на съдебната власт и полицията в осъществяване на техните функции, когато за работата им са необходими специализирани знания. В съда вещи лица могат да се назначават само в първата и втората инстанция. В досъдебното производство при разследване на престъпления вещи лица се назначават от разследващите органи.


 

Анализи

expert-bg.com

Анализи на факти и събития

Експертизи

expert-bg

Експертизи от вещи лица

Добри практики

expert-bg

Успешни бизнес практики


You are here: Документи Съдебната система в България